Накратко: Разтваряне на пептиди (реконституиране) означава добавяне на точно отмерен обем разтворител към лиофилизиран прах, така че да се получи разтвор с известна концентрация. Разтворителят се избира според сертификата за анализ на конкретния пептид, добавя се бавно по стената на флакона и флаконът се върти внимателно, без да се разклаща. Концентрацията се изчислява просто: масата на пептида, разделена на обема разтворител.
Само за изследователски цели. Не е за консумация от хора или животни.
Лиофилизацията е сушене чрез замразяване. Водата се отстранява от замразения разтвор под вакуум и във флакона остава сух прах или тънка „питка“ на дъното. В тази форма пептидите са много по-стабилни, отколкото в разтвор, затова почти всички изследователски пептиди се доставят така.
Понякога прахът е толкова малко, че флаконът изглежда празен. Това е нормално: няколко милиграма пептид заемат съвсем малък обем.
Различните пептиди се разтварят различно. Най-надеждният източник е бележката за разтваряне в сертификата за анализ (COA) или в документацията към продукта. Там може да е посочена обикновена стерилна вода, бактериостатична вода или разредена киселина.
Бактериостатичната вода е стерилна вода с 0,9 % бензилов алкохол като консервант. Тя е почти неутрална, подходяща е за много пептиди и потиска растежа на бактерии, когато флаконът се отваря многократно. Затова е най-често използваният универсален разтворител.
Разредената оцетна киселина създава леко кисела среда. Някои пептиди, особено по-„лепкави“ или склонни към агрегация, се разтварят по-добре в нея, отколкото в неутрална вода. Тя се използва като помощно средство, а не като разтворител по подразбиране.
Подробно сравнение на двата разтворителя има в статията Бактериостатична вода или оцетна киселина.
Чешмяната вода не е стерилна и съдържа минерали, хлор и микроорганизми. Всяко от тези неща може да промени разтвора или да го замърси. Дестилираната вода от магазина е по-чиста, но също не е стерилна, а след отваряне бързо престава да бъде чиста.
Стерилната вода решава проблема с чистотата, но не съдържа консервант. Когато един флакон се отваря многократно, рискът от бактериално замърсяване расте с всяко отваряне. Бактериостатичната вода съдържа бензилов алкохол точно за да ограничи този риск. Затова в лабораториите тя е изборът по подразбиране, освен ако документацията на пептида не посочва друго.
Следващите стъпки описват стандартна лабораторна практика. Те не са инструкция за употреба при хора или животни.
Нужни са чиста повърхност, ръкавици, стерилна спринцовка или пипета за отмерване, тампони със спирт и етикети. Изчислете предварително колко разтворител ще добавите, за да получите желаната концентрация.
Ако отворите студен флакон веднага след хладилника, по стъклото кондензира влага от въздуха. Тази влага е точно това, от което сухият прах трябва да се пази.
Избършете запушалката на флакона с пептида и тази на разтворителя с тампон със спирт и ги оставете да изсъхнат.
Обемът се отмерва, а не се преценява на око. От него зависи крайната концентрация.
Насочете струята към вътрешната стена на флакона, а не директно върху праха. Добавяйте бавно, за да не се образува пяна.
Завъртете или претъркаляйте флакона леко между пръстите. Силното разклащане натоварва механично веригите на пептида. Ако прахът не се разтвори веднага, оставете флакона да постои няколко минути.
Готовият разтвор трябва да е бистър, без видими частици. Ако остане мътен, възможно е разтворителят да не е подходящ за този пептид. Проверете отново COA.
На етикета запишете съединението, концентрацията, разтворителя и датата. Разтворът се съхранява в хладилник, защитен от светлина.
Формулата е една: концентрация = маса на пептида ÷ обем на разтворителя. Ако масата е в милиграми, а обемът в милилитри, резултатът е в мг/мл. Удобно е да се помни, че 1 мг = 1000 мкг.
Пример с флакон BPC-157 с 10 мг лиофилизиран пептид:
| Добавен разтворител | Концентрация | Количество в 0,1 мл |
|---|---|---|
| 1 мл | 10 мг/мл | 1 мг (1000 мкг) |
| 2 мл | 5 мг/мл | 0,5 мг (500 мкг) |
| 2,5 мл | 4 мг/мл | 0,4 мг (400 мкг) |
| 5 мл | 2 мг/мл | 0,2 мг (200 мкг) |
Колкото повече разтворител добавите, толкова по-разреден е разтворът. По-голям обем е удобен, когато за опита са нужни малки количества, защото отмерването става по-точно. Повече примери ще намерите в статията Калкулатор за пептиди.
Разтвореният пептид е много по-нестабилен от сухия прах, защото водата участва в основните реакции на разграждане. Затова разтворът се пази в хладилник, далеч от светлина, и се използва в срока, посочен в документацията. Подробно ръководство има в статията Съхранение на пептиди.
PureChems доставя пептидите и разтворителите с чистота ≥99%, потвърдена с HPLC и масспектрометрия от независима лаборатория, и със сертификат за анализ за всяка партида. Пратките се изпращат дискретно и с проследяване от ЕС, а плащането е с карта, Google Pay или криптовалута.
Най-често с бактериостатична вода. Някои пептиди изискват обикновена стерилна вода или разредена оцетна киселина. Решаващ е сертификатът за анализ на конкретния пептид.
Не се препоръчва. Флаконът се върти внимателно, докато прахът се разтвори напълно.
Зависи от концентрацията, която Ви е нужна. Разделете масата на пептида на желаната концентрация и ще получите обема.
Най-често разтворителят не е подходящ или прахът още не се е разтворил. Оставете флакона да постои и проверете COA.
Значително по-малко от сухия прах. Пази се в хладилник и се използва в срока от документацията.
Нищо не е развалено, просто концентрацията е по-ниска. Изчислете я наново, като разделите масата на пептида на действителния обем, и я запишете на етикета. Не се опитвайте да изпарявате течността.
Така струята не удря директно праха, не се образува пяна и пептидът се разтваря постепенно, без механичен стрес.
Само за изследователски цели. Не е за консумация от хора или животни.
Кардарин (GW-501516) е синтетично съединение, което активира рецептора PPAR-делта и се изследва в модели на мастния метаболизъм. Статията обяснява какво е, защо фармацевтичното му развитие е спряно и как се различава от GW-0742.
Прочетете статията
Метиленовото синьо е синтетично багрило и редокс съединение, което от десетилетия се използва като оцветител и като инструмент в изследванията на митохондриите. Статията обяснява какво е, как работи и как се работи с него в лаборатория.
Прочетете статията
Ретатрутидът е изследователски пептид, описан като троен агонист на рецепторите GLP-1, GIP и глюкагон, и в България се предлага само за лабораторна работа. Статията обяснява какво е и по какво се избира надежден материал.
Прочетете статията