Накратко: Правилното съхранение на пептиди се свежда до четири неща: студ, сухота, тъмнина и колкото може по-малко замразяване и размразяване. Лиофилизираният прах се пази в хладилник при 2 до 8 °C за по-кратко време или във фризер при -20 °C и по-ниско за по-дълго, а разтвореният пептид се пази в хладилник и се използва в кратък срок. Меродавни са условията, посочени в сертификата за анализ на конкретната партида.
Само за изследователски цели. Не е за консумация от хора или животни.
Защо пептидите се развалят?
Стабилността на един пептид има две страни, които се проверяват поотделно.
- Химична стабилност: дали последователността от аминокиселини е непокътната. Тя се нарушава от хидролиза, окисление и деамидиране.
- Физична стабилност: дали молекулата е в правилното състояние. Тук проблемите са агрегация, полепване по стените на флакона, утаяване и разпадане на лиофилизираната „питка“.
Двете не вървят задължително заедно. Един пептид може да мине проверка на идентичността с масспектрометрия, а в същото време част от него да е агрегирала и вече да не е в разтвора. Затова условията на съхранение влияят пряко на това дали резултатите от опита ще се повторят.
Съхранение на пептиди в сух вид: хладилник или фризер?
Сухото, лиофилизирано състояние е много по-устойчиво от разтвора. Това е основният извод от публикуваните изследвания върху стабилността на пептиди и протеини. Водата участва в главните реакции на разграждане, а лиофилизацията я премахва.
| Условие | Кога се използва |
| Хладилник, 2 до 8 °C | За текуща работа и по-кратко съхранение на сух прах |
| Фризер, -20 °C и по-ниско | За по-дълго съхранение на сух прах |
| Стайна температура | Само ако документацията го позволява, например за някои капсули и разтворители |
Условието, посочено в сертификата за анализ на конкретната партида, винаги е по-важно от общото правило.
Защо светлината вреди на пептидите?
Фоторазграждането на сухи пептидни и протеинови препарати е описано в литературата. В изследванията вторичната непрозрачна опаковка, например картонена кутия, ограничава този ефект. Затова флаконите се пазят в кутията си или в непрозрачен контейнер, а не на открит рафт под лампа.
Как влагата поврежда лиофилизирания прах?
Остатъчната влага е един от параметрите, които производителите следят при всяка партида, защото водата предизвиква хидролиза и деамидиране. Най-честата грешка в лабораторията е да се отвори студен флакон веднага след хладилника. По студеното стъкло кондензира влага от въздуха и попада точно там, където не трябва.
Правилото е: оставете запечатания флакон да достигне стайна температура и чак тогава го отворете. Запазете запушалката и запечатването непокътнати, докато материалът не Ви потрябва, защото те са основната бариера срещу влага и кислород.
Как се съхраняват разтворените пептиди?
Разтворът е много по-нестабилен от сухия прах. Затова се третира като работен разтвор с кратък живот:
- пази се в хладилник, защитен от светлина;
- разделя се на малки аликвоти, вместо един флакон да се отваря многократно;
- на всеки флакон се записват разтворителят, концентрацията, датата на разтваряне и температурата на съхранение.
Без тези четири данни по-късен резултат за чистотата не може да се тълкува. Изборът на разтворител също влияе на стабилността, защото pH и наличието на консервант са различни. Бактериостатичната вода съдържа 0,9 % бензилов алкохол, който ограничава растежа на бактерии при многократно отваряне. Как се разтваря пептид стъпка по стъпка, е описано в статията Разтваряне на пептиди.
Защо многократното замразяване вреди?
При замразяване се образуват кристали лед и граници между лед и течност, които насърчават агрегацията. Освен това разтворените вещества се концентрират в течността, която остава незамръзнала. Затова в изследванията цикълът замразяване и размразяване е стандартно стресово условие, а в лабораторията се избягва чрез аликвотиране.
Фризер с автоматично размразяване: подходящ ли е?
Фризерите с функция за автоматично размразяване (no frost) периодично затоплят камерата, за да стопят леда. За дългосрочно съхранение на пептиди това не е равностойно на фризер с ръчно размразяване, защото температурата целенасочено се колебае.
Кои пептиди са особено чувствителни?
Чувствителността зависи от последователността на аминокиселините, затова не е еднаква за всички пептиди. Някои аминокиселини са по-уязвими от други:
- Метионин, цистеин и триптофан лесно се окисляват. Пептиди с тях изискват особено внимание към въздуха и светлината.
- Аспарагин, следван от глицин, е класическо място за деамидиране, особено в разтвор.
Пептидите в капсули и някои разтвори, като бактериостатичната вода, обикновено се пазят на хладно и сухо място при стайна температура. Тук също решава документацията към продукта. Общото правило остава: колкото по-сухо, по-студено и по-тъмно, толкова по-добре.
Условия на съхранение за някои продукти на PureChems
| Продукт | Форма | Съхранение |
| BPC-157 | Лиофилизиран прах, 10 мг | 2 до 8 °C, защитен от светлина |
| Ipamorelin | Лиофилизиран прах, 10 мг | 2 до 8 °C, защитен от светлина |
| Бактериостатична вода | Разтвор, 10 мл | 15 до 25 °C, защитена от замърсяване |
Всички продукти на PureChems се доставят с чистота ≥99%, потвърдена с HPLC и масспектрометрия от независима лаборатория, и със сертификат за анализ за всяка партида. Пратките се изпращат дискретно и с проследяване от ЕС.
Какво да запишете при получаване на пратката?
- в какво състояние е пристигнала пратката и дали опаковката е непокътната;
- номера на партидата и условието за съхранение от сертификата за анализ;
- всяко излизане на фризера или хладилника от нормалния режим.
Пазете сертификата заедно със записа за партидата, а не отделно. Така чистотата винаги може да се прочете заедно с историята на съхранението. Как се чете самият документ, е обяснено в статията Сертификат за анализ (COA).
Често задавани въпроси за съхранението на пептиди
Колко дълго издържа лиофилизираният пептид?
Няма едно число за всички. Зависи от последователността, състава и условията. Меродавни са условието и срокът в сертификата за анализ на конкретната партида.
Защо разтвореният пептид издържа по-малко?
Защото водата участва пряко в основните реакции на разграждане, а разтворените молекули могат свободно да агрегират и да полепват по стените.
Може ли пептидът да се пази на стайна температура?
Сухият прах понася кратко време на стайна температура, но за съхранение се използват хладилник или фризер, освен ако документацията не посочва друго.
Може ли флаконите да стоят във вратата на хладилника?
По-добре не. Вратата се отваря често и температурата там се колебае повече, отколкото на рафт в дъното на камерата. За пептиди изберете стабилно място, далеч от светлината на лампата.
Трябва ли да замразявам разтвора?
Ако ще го пазите по-дълго, разделете го на аликвоти преди замразяване, за да не размразявате един и същ флакон многократно.
Как се пренасят пептиди между две лаборатории?
Сухият прах понася кратък транспорт по-добре от разтвора. Флаконите се пренасят запечатани, на студено и на тъмно, а при пристигане се записва в какво състояние е пратката и веднага се прибират в хладилник.
Само за изследователски цели. Не е за консумация от хора или животни.