Накратко: Сертификат за анализ COA (от Certificate of Analysis) се нарича документът за конкретна производствена партида, който показва какви изследвания са направени, какви са резултатите и с какви изисквания са сравнени. При пептидите най-важните редове са чистотата по HPLC и потвърждението на идентичността чрез масспектрометрия. Сертификатът има стойност само ако номерът на партидата в него съвпада с номера върху флакона.
Сертификат за анализ (COA) придружава всеки сериозен изследователски пептид, но е и един от най-често погрешно разбираните документи в областта. Числото „99 % чистота“ означава много различни неща в зависимост от метода, с който е получено, от начина, по който е проведен анализът, и от това какво представлява останалият 1 %. Тази статия обяснява реда по ред какво стои в сертификата, какво измерват методите зад числата и как се преценява дали документът наистина доказва това, което твърди.
Сертификатът за анализ е обобщен протокол, издаден за определена партида материал. В него са записани проведените изпитвания, получените резултати и спецификацията, с която е сравнен всеки резултат. Тъй като е обвързан с партидата, той има смисъл само когато номерът на партидата (lot) в документа съвпада с номера върху флакона, който държите. Сертификат без номер на партида или с номер, който не отговаря на материала, не дава проследимост. Такъв документ е по-скоро реклама, отколкото аналитично доказателство.
Един пълен сертификат за синтетичен пептид обикновено включва:
HPLC разделя сместа на компоненти и всеки от тях дава пик в хроматограмата. Чистотата се изчислява като дял от площта на пика на целевия пептид спрямо общата площ на всички отчетени пикове. Измерването става при определена дължина на вълната, най-често 214 nm, където поглъща пептидната връзка, или 220 nm. Дължината на вълната има значение: примеси, които не поглъщат силно при нея, се отчитат по-слабо.
Типичните примеси, свързани с пептида, са последователности с липсваща аминокиселина, скъсени вериги, непълно освободени от защитни групи молекули, окислени остатъци на метионин или цистеин и дезамидирани остатъци на аспарагин или глутамин.
Масспектрометрията потвърждава идентичността. Тя сравнява наблюдаваната маса с теоретичната и показва, че във флакона е правилната молекула. Сама по себе си тя не казва колко друго има в пробата. Затова двата метода се допълват: HPLC отговаря на въпроса „колко чисто“, а масспектрометрията на въпроса „това ли е“. Публикуваните аналитични работи постоянно показват, че един метод рядко установява едновременно и идентичност, и чистота.
Пример: за BPC-157 теоретичната молекулна маса е около 1419,5 г/мол, за GHK-Cu около 340,9 г/мол. Наблюдаваната маса в спектъра трябва да отговаря на тези стойности, като се отчетат и евентуалните модификации.
Това е редът, който обърква най-много хора. Хроматографската чистота показва каква част от откритите пептидни вещества е целевият пептид. Пептидното съдържание показва каква част от цялата суха маса във флакона изобщо е пептид.
Лиофилизираният синтетичен пептид рядко е чист пептид по маса. В праха има и вода, поета при работа, остатъчни соли и противойони от пречистването. Трифлуорооцетната киселина (TFA) е стандартна добавка при препаративното пречистване и остава свързана с базичните остатъци. Затова материал може съвсем вярно да има 98 % хроматографска чистота, докато самият пептид е осезаемо по-малка част от претегленото. И двете числа са верни, просто отговарят на различни въпроси. Това има значение и при изчисляването на концентрацията, за което вижте Калкулатор за пептиди.
Преди да започне работа с нов материал, лабораторията обикновено отговаря на няколко въпроса:
Външният вид също казва нещо. Потъмняване или слепване на прах, който трябва да е бяла, свободно ронлива маса, е сигнал за проверка преди анализа.
Сертификатът описва аналитичните свойства на партида реактив. Той не е разрешение за употреба, не е доказателство за безопасност и не казва нищо за годността за прилагане при живо същество. Материал може да има напълно верен сертификат с висока чистота и правилна маса и пак да е само лабораторен реактив. Чистотата и безопасността са различни понятия. Сертификатът потвърждава какво има във флакона, но не променя регулаторния статус на самото съединение.
В PureChems за всяка партида има сертификат за анализ. Чистотата от ≥99 % се потвърждава с HPLC и масспектрометрия от независима лаборатория. На продуктовите страници са посочени формата, количеството, молекулната формула, молекулната маса и номерът на изпитването, например:
Добрата практика е сертификатът да се пази заедно с номера на партидата, датата на получаване и датата на разтваряне. Без тези данни странен резултат месеци по-късно не може да бъде свързан с материала. За съхранението прочетете Как се съхраняват пептидите, а за проверката преди поръчка BPC-157 в България: какво да проверите преди поръчка.
Обикновено означава, че в хроматограмата от HPLC пикът на целевия пептид заема 99 % от общата площ на пиковете при посочената дължина на вълната. Това е относителна мярка за пептидните вещества, които методът открива. Не означава, че 99 % от масата във флакона е пептид, защото водата, солите и противойоните не се виждат с този метод.
Чистотата по HPLC е делът на целевата последователност сред откритите пептидни вещества. Пептидното съдържание е делът на пептида от цялата суха маса. Определят се с различни методи и отговарят на различни въпроси. Пълният сертификат посочва и двете.
Сертификат без номер на партида не може да бъде свързан с конкретния материал. Документ само с обобщена таблица не позволява независима оценка на данните. Това не значи непременно, че има проблем, но превръща документа от доказателство в твърдение.
Не. Той е аналитичен документ за партида и няма регулаторна сила като одобрение. Изследователските пептиди не са оценявани и разрешавани от Европейската агенция по лекарствата (EMA) за употреба при хора или животни.
Защото HPLC измерва чистотата, а масспектрометрията потвърждава идентичността. Един метод сам по себе си рядко дава пълна картина.
Само за изследователски цели. Не е за консумация от хора или животни.
Бактериостатичната вода е почти неутрален разтворител по подразбиране за лесно разтворими пептиди, а оцетната киселина 0,6 % помага при пептиди, които се разтварят трудно в неутрална вода. Изборът зависи от конкретното съединение и от документацията му.
Прочетете статията
Лиофилизираните пептиди са стабилни, ако се пазят сухи, на студено и на тъмно, а разтворените издържат значително по-кратко. Статията обяснява кога се използва хладилник, кога фризер и как се избягват най-честите грешки при съхранение.
Прочетете статията
Семакс и Селанк са синтетични пептиди от седем аминокиселини с еднакъв стабилизиращ край, но с различна изходна молекула. Семакс идва от ACTH и се изследва за когнитивни функции и невропротекция, а Селанк от тафтсин и се изследва в модели на тревожност и имунна сигнализация.
Прочетете статията