Всички продукти са предназначени изключително за изследователски и колекционерски цели. Не са за консумация от хора. 18+Само за изследвания. Не е за консумация. 18+

Епиталон: какво е Epithalon и защо се свързва с теломерите

Накратко: Епиталон какво е? Синтетичен тетрапептид от четири аминокиселини, Ala-Glu-Asp-Gly (AEDG), създаден въз основа на изследвания върху пептиден препарат от епифизната жлеза. Свързва се с теломерите, защото в клетъчни култури е изследван ефектът му върху експресията на теломеразата, ензима, който може да удължава теломерите. Данните са предимно предклинични и не се пренасят върху хора.

Епиталон, изписван и като Epithalon или Epitalon, е един от най-известните къси пептиди от т.нар. биорегулатори. В интернет около него има много обещания за „подмладяване“ и много малко трезви обяснения. Тази статия обяснява какво представлява молекулата, какво са теломерите и теломеразата, защо пептидът се свързва с тях и какво всъщност показват изследванията.

Епиталон какво е и откъде идва?

Епиталон е тетрапептид, тоест верига само от четири аминокиселини: аланин, глутаминова киселина, аспарагинова киселина и глицин. Съкратено последователността се записва като AEDG. Пептидът е създаден в рамките на изследванията на Владимир Хавинсон и колегите му от Санктпетербургския институт по биорегулация и геронтология. Изходната точка е пептиден препарат от епифизата (шишарковидната жлеза), а Епиталон е синтетичният къс пептид, изведен от тази работа.

Классинтетичен тетрапептид, пептиден биорегулатор
ПоследователностAla-Glu-Asp-Gly (AEDG)
Молекулна формулаC14H22N4O9
Молекулна масаоколо 390,35 г/мол
Форма в PureChemsлиофилизиран прах, 10 мг във флакон

Поради малкия си размер Епиталон няма сложна пространствена структура като големите белтъци. Затова поведението му в предклиничните модели се обяснява главно с последователността.

Какво са теломерите и теломеразата?

За да стане ясно защо Епиталон се свързва с теломерите, са нужни две определения:

  • Теломерите са повтарящи се участъци от ДНК в краищата на хромозомите. Те предпазват генетичната информация, подобно на пластмасовите накрайници на връзките за обувки. При всяко делене на клетката теломерите леко се скъсяват.
  • Теломеразата е ензим, който може да удължава теломерите. В повечето зрели клетки активността ѝ е ниска.

Скъсяването на теломерите е един от добре описаните маркери на клетъчното стареене. Затова всяко вещество, което се изследва във връзка с теломеразата, привлича внимание в изследванията на дълголетието.

Защо Епиталон се свързва с теломерите?

Основната причина е, че в модели с клетъчни култури е изследван ефектът му върху експресията на теломеразата. Тези работи са в основата на интереса към пептида в клетъчната биология и в изследванията на стареенето.

Важно е какво тези изследвания не казват. Те описват промени в маркери в клетки при лабораторни условия. Не доказват удължаване на живота, не описват ефект при хора и не могат да бъдат пренесени върху хора. Данните за хора са ограничени.

Какво още изследва литературата за Епиталон?

  • Активност на теломеразата в модели с клетъчни култури.
  • Епифиза и денонощен ритъм. Пептидът се изследва в невроендокринни изследвания, свързани с мелатонина, хормона на епифизата, който участва в регулацията на съня и денонощния ритъм.
  • Генна регулация. Като част от групата на пептидните биорегулатори Епиталон се изследва и във връзка с експресията на гени и белтъци в клетъчни модели.

Доказателствената база е предимно от изследвания върху клетки и животни.

Как да се четат твърденията за Епиталон?

Около Епиталон се разпространяват силни твърдения, които рядко се опират на източниците. Няколко въпроса помагат да се отдели доказаното от предположенията:

  1. Върху какъв модел е изследването? Клетъчна култура, животно или човек. Огромната част от данните за Епиталон е от първите две.
  2. Какво точно е измерено? Промяна в експресията на ензим или маркер не е същото като промяна в здравето или продължителността на живота.
  3. Кой е изследвал? Голяма част от литературата идва от една изследователска школа. Независимото потвърждение от други групи е важно за всяко заключение.
  4. Има ли обзорна литература? Обзорите събират резултатите и показват къде данните са последователни и къде не.

Този подход важи за всички пептиди в изследванията на дълголетието. Сравним пример е NAD+, за който има огромна литература в биохимията и клетъчната биология, обяснена в статията NAD+: какво е. Друга посока са сенолитиците, описани в FOXO4-DRI и сенолитиците.

Каква е връзката между Епиталон и Пинеалон?

Пинеалон е друг къс синтетичен пептид от групата на биорегулаторите, но е трипептид, а не тетрапептид. Изследва се основно в невронауката, в модели на клетъчен и оксидативен стрес, като пептид с потенциално невропротективно действие. Изследванията върху него също имат дълга история главно в руски институции.

ПоказателЕпиталонПинеалон
Дължина4 аминокиселини3 аминокиселини
Основна областтеломераза, епифиза, денонощен ритъмневропротекция, оксидативен стрес
Тип даннипредимно предклиничнипредимно предклинични
Форма в PureChemsлиофилизиран прах, 10 мглиофилизиран прах, 10 мг

Повече за цялата група има в статията Пептидни биорегулатори: какво са и кои са в каталога.

Как се съхранява Епиталон?

Епиталон се доставя като лиофилизиран прах в стъклен флакон със стерилна запушалка. Продуктовата страница посочва съхранение при 2 до 8 °C, защитен от светлина. След разтваряне разтворът се държи в хладилник и се използва в срока, посочен в документацията на партидата. Кратките пептиди обикновено се разтварят с бактериостатична вода или с разредена киселина според профила им на разтворимост. Подробности има в Бактериостатична вода или оцетна киселина, а за концентрацията във флакон от 10 мг вижте Калкулатор за пептиди.

Епиталон и Пинеалон в PureChems

Чистотата е ≥99 %, потвърдена с HPLC и масспектрометрия от независима лаборатория, а за всяка партида има сертификат за анализ. Тъй като имената на биорегулаторите не винаги се използват еднакво от различните доставчици, идентичността се проверява по последователността и молекулната маса в сертификата за анализ, а не само по името. Пратките се изпращат дискретно, с проследяване, от територията на ЕС.

Често задавани въпроси

Епиталон какво е с едно изречение?

Синтетичен тетрапептид Ala-Glu-Asp-Gly, изследван в клетъчни модели на теломеразата и в невроендокринни изследвания на епифизата.

Епиталон, Epithalon или Epitalon: има ли разлика?

Не. Това са различни изписвания на името на един и същ пептид.

Удължава ли Епиталон теломерите?

В клетъчни култури е изследван ефектът му върху експресията на теломеразата. Това са лабораторни данни и не доказват ефект при хора.

Одобрен ли е Епиталон за употреба при хора?

Не. Той е изследователски материал и не е предназначен за хора или животни.

Защо Епиталон се нарича пептиден биорегулатор?

Така се наричат много къси пептиди от две до четири аминокиселини, които в предклинични модели се изследват като сигнални молекули, свързани с експресията на гени и белтъци. Терминът идва от изследователската школа на Хавинсон и описва група съединения, а не доказан ефект.

Какво е общото между Епиталон и Пинеалон?

И двата са къси синтетични пептиди от групата на биорегулаторите, но имат различна дължина и се изследват в различни модели.

Само за изследователски цели. Не е за консумация от хора или животни.

Съединения в тази статия

Разгледайте каталогаВсички статии

Прочетете още

GLOW пептид какво е: стъклен флакон с 70 мг лиофилизирана комбинация GLOW и схема на трите компонента GHK-Cu, TB-500 и BPC-157

GLOW пептид: какво е и какво съдържа комбинацията GHK-Cu, TB-500 и BPC-157

GLOW е изследователска комбинация от три пептида в един флакон: медния пептид GHK-Cu, TB-500 и BPC-157, общо 70 мг лиофилизиран прах. Всеки компонент има своя литература, а комбинацията се изследва като единен материал.

Прочетете статията
GHRP-2 или GHRP-6: два стъклени флакона с лиофилизиран пептид до схема на рецептора на грелина GHS-R1a

GHRP-2 или GHRP-6: разлики между двата пептида

GHRP-2 и GHRP-6 са синтетични хексапептиди, които активират рецептора на грелина GHS-R1a. GHRP-2 обикновено се описва като по-мощния секретагог, а GHRP-6 се свързва по-силно със сигнализацията на апетита при животински модели.

Прочетете статията